Наш край

Към историята на освещаването на трипрестолна църква на преображение господне

Фев 10, 2012 Автор в рубрике История.

Към историята на освещаването на трипрестолна църква на преображение господне, предтеча кръстител Йоан и Архангел Михаил в колония Болград

(Бесарабия, 15 октомври 1838 г.)

С. З. Новаков

За изучаването на историята и културата на българската диаспора в Бесарабия през 20-те – 30-те години на XIX век извънредно важно значение има представеният от автора на тези редове документ от Националния архив на Република Молдова. Става дума за «Рапорт на старши на българските колонии (в Бесарабия – С. Н.) протойерей Александър Савицки до архиепископ Кишиневски и Хотински Димитрий за завършване строителството на каменна трипрестолна църква в името на Преображение Господне, Събора на Предтеча Йоан и Събора на Архангел Михаил в колония Болград и готовността й към освещаването». Документът е датиран от 12 октомври 1838 г. 1

Заробването на балканските страни от турските завоеватели (II половина на XIV в.) и установяването на жестоко политическо, национално и религиозно потисничество ca сложили началото на бягството от своите родни земи и принуденото преселване на хиляди семейства на българи, сърби, гърци и други православни християни. Най-заплашителни мащаби то е придобило през първата третина на XIX в. по време на руско-турските войни 1806—1812 и 1828—1829 г. и след тях, когато от българските земи на Османската империя в границите на юго-западните краища на Руската империя нахлуват две големи вълни от бежанци и принудени преселници (българи, гагаузи и други). Царското правителство е заселило бежанците, спасяващи се от жестоки насилия на Портата, в присъединената неотдавна към Руската империя Бесарабия.

Тук, в южната част на междуречието на Прут и Днестър, в Буджакската степ, съвсем обезлюдена след изселването оттук през 1807 г. на остатъците от татарските орди в Крим и на Кубан, през 1808–1813 и 1828–1831 г. са били настанени повече от 9 хиляди семейства, или над 50 хиляди човека.

Със специален указ «За поселването на българи и други преселници отвъд Дунава в Бесарабска област, с приложената ведомост на окръзи, отредени за поселването им» от 29 декември 1819 г. правата и привилегиите, които дотогава са били предоставени на чуждестранните колонисти, поселени в Новоруските губернии и в Бесарабия, сега са се разпространили и върху българските бежанци и другите православни преселници отвъд Дунава.

Тази царска грамота е била обнародвана на 12 май 1820 г. от попечителя на българските преселници С. Малевински в присъствие на кметове и представители на всички създаващи се 57 селища. Ето как описва А. Скалковски това забележително събитие в живота на вчерашните бежанци, извършено в дървената църквичка на с. Табаки: «Българското общество, трогнато чак до сълзи, желаейки да докаже своята искрена радост, а също така благоговение пред царската милост, е решило: на мястото на бедния храм, в който то е получило своята грамота, да се изгради събор за сметка на българския народ, поселен в Бесарабия, в който те, техните деца и внуци винаги биха могли да благодарят Бога за спасението си от окончателно разоряване и унижение и да се молят за щастието на Русия…» Било взето решение този ценен документ да се пази вечно в олтара на същата църква.

Преселниците, изтръгнали се от робската неволя отвъд Дунава, в течение на 10-15 години след настаняването им в Бесарабия построили 82 добре планирани и благоустроени селища, превърнали пустинните Буджакски степи в плодородна житница, обзавели се с прекрасни лозя, овощни и зеленчукови градини и горски плантации, сложили основите на съвременното земеделие.

На живописния бряг на езеро Ялпуг, на три версти от с. Табаки, те основали централно българско поселение, г. Болград, което станало административен, търговско-занаятчийски и културен център на цялото Бесарабско българско въдворения.

Тъй като са дали клетва да построят великолепен събор, българските преселници в Бесарабия още от първия ден пристъпили към събирането на парични средства и други пожертвувания за неговото изграждане. В това начинание взели участие и 11 молдавски поселения и 1 украинско, получили същите права на колонисти и влезли в състава на Бесарабското българско въдворения.

В резултат на разораване вековната целина, разширяване на земеделието и животновъдството, развитие на традиционните български занаяти все повече продукти и изделия на поселниците започват да постъпват на бесарабския пазар и извън него. Материалните възможности на българските преселници нарастват. Към началото на 30-те години на XIX век били събрани достатъчни парични средства и материали за изграждането на събора.

Обществеността на българските колонии активно е обсъждала въпроса за построяването на своята главна църква.

Председателят на Попечителния комитет за чуждестранните преселници в южните краища на Русия Иван Никитич Инзов (главен «виновник на тяхното благоденствие», «който бе дал на преселниците новия живот в тяхното ново отечество») и управителят на бесарабските български колонии Михаил Бутков взели под внимание пожеланието на българите да построят не обикновена църква (такива били вече изградени или пък се изграждали във всички колонии на въдворението), а величествен храм-паметник, който пред целия свят би свидетелствал за тяхната благодарност към Русия за настаняването им по свободните земи в Бесарабска област и в който те биха могли да благодарят Бога за освобождението си от чуждоземно иго. Можем само да предполагаме, че някои от българските търговци и свещеници, преселили се в Кишинев, Одеса, Болград и Комрат, са били в Цариград, преименуван от османците на Истанбул, и са видели величествения храм на Света София. Пък висшите граждански и духовни сановници от Бесарабия и Новоруския край, вероятно, също са имали представа за събора на Света София в Киев и Исаакиевския събор в Санкт-Петербург. Тъй или иначе, и тези храмове-паметници са имали предвид хората, които решавали въпроса за това, на кого да поръчат проекта на Болградския катедрален събор. Изборът паднал върху известния руски архитект Аврам Иванович Мелников 2.

За наблюдение върху изграждането на събора е била образувана Строителна комисия, в състава на която бил въведен и 17-годишният Димитър Кирилович Минков, син на кишиневския българин Кирил Минков, търговец от II гилдия 3.

Към лятото на 1833 г. проектът на храма Христа Спасителя е бил доставен в Кишинев. Старши на българските колонии, протойерей Василий Пуришкевич запознал архиепископ Кишиневски и Хотински Димитрий с проекта. Бесарабският владика с резолюция благословил началото на строителството.

На 29 юни 1833 г. в центъра на младия град Болград на голям (14,5 хил. кв. м) квадратен площад И. Н. Инзов и протойерей Василий Пуришкевич положили първите камъни във фундамента на трипрестолна каменна църква на Преображение Господне, Събора на Предтеча Йоан Кръстител и Събора на Архангел Михаил.

Строителството траяло малко повече от 5 години. В работите по изграждането на храма взели участие над 10 хил. работници от преселниците. Материалите за строежа (варовик, ломен камък, алабастър, вар) доставяли от кариерите, открити в българските колонии Девлет Агач, Ташбунар и наблизо до Болград. Цветни мраморни плочи били закупени в чужбина, а металически решетки, варак, цветно стъкло, кръстове, камбани – в Москва, Тула и други места на вътрешни руски губернии.

Върху мощен фундамент след 5 години се издигнала величествена, грандиозна постройка. Изграждането на храма в завършен вид е струвало българските преселници 750 хиляди рубли на асигнации.

На 12 октомври 1838 г. старши на българските колонии Александър Савицки, сменил на този пост В. Пуришкевич, изпратил до архиепископ Кишиневски и Хотински Димитрий (Сулима) рапорт, в който докладвал за завършването на църквата и го молил да я освети. При това той съобщавал, че в енорията на тази църква има 598 селски домакинства и в тях 2395 души от мъжки пол и 2230 от женски; при нея служат 1 протойерей, 2 свещеника, 1 дякон, 2 псалта и 2 клисаря, от които 2 свещеника и 1 псалт живеят в собствените им къщи, а другите – в отредените за тях квартири. Към църквата са били прикрепени 240 десетини орна земя и пасбища.

Към рапорта бил приложен опис на църковните принадлежности и всичкия имот на тази църква. Смятаме, че за всеки православен християнин ще бъде интересно да узнае, как е изглеждала църквата отвътре и отвън преди освещаването й. Ето какво научаваме от този опис.

Църквата е трипрестолна, каменна, със също такъв купол и две кулови камбанарии от западната страна; покрита е с ламарина и боядисана в зелено, върху купола и камбанариите са издигнати три железни кръста, покрити с варак. От външната страна църквата е измазана и белосана, а вътре хубаво изписана с бои; тя има 4 врати за влизане и под камбанарията още 3; в долния кат са 20 големи прозорци с железни решетки, в купола – 12, а пък в камбанариите – 2 малки кръгли прозорчета.

В църквата има три странични олтара: първият – в името на Преображение Господне, вторият – в името на Събора на Йоан Предтеча и третият – в името на Събора на Архангел Михаил. Във всеки страничен олтар е направен Престол, украсен с полуброкатни цветни индитии с газови кръстове, а трапезите – със свилени пелени от малинов и светлосин адамаск.

За всеки Престол е имало Евангелие в червено кадифе и в сребърна рамка, позлатена с финифти с Московския (1) и Киевския (2) печат; кръст напрестолен сребърен и позлатен в подножието с финифти; сребърен и позлатен ръчен кръст; сребърна и позлатена гробница с финифти; сребърни свещници (4, 2, 2); памучни покривала за Престола.

Жертвеници. За всеки от тях: облекло полуброкатно (атлазно, виолетово, жълто), полукадифена цветна пелена за тяхното покриване; сребърна позлатена чаша; сребърен позлатен дискос; сребърна позлатена звезда; сребърна позлатена лъжица; стоманено копие с дръжка от слонова кост; тенекиена посребрена дароносица (в първия страничен олтар); сребърна чинийка за подаване на топлота (в първия и втория страничен олтар); на стената до жертвениците проскомидия – лист в рамка под стъкло; аналогии за служебника при Престолите, облечени в полуброкатна и свилена тъкан, а при тях – служебник с Киевски печат от голям и малък формат. На стената, вляво от жертвеника (в първия олтар) – икона върху платно Разпятието на Спасителя, а вдясно от него – икона Покривалото на Света Богородица; във втория олтар срещу Престола от източната страна – образът на Света Богородица, над жертвеника – икона Възкресението Христово, а от дясната страна – икона Тримата Светители; в третия олтар срещу Престола към изток (от южната страна) – Успението на Богородица и Отсекновението на Главата на Предтеча. От северната страна на средния олтар е разположена клисарня. В нея има: сребърни кадилници – 3; бакърени кадилници – 2; сребърен, позлатен отвътре съд за топлотата; кафеник; щипци за почистване на свещи; казан за подаване на топлотата и друг дребен инвентар.

От южната страна на средния олтар е наредена ризница. В нея се намира скрин с четири отделения, в които са пазили ризи; фелон от златния брокат, обграден с газ и имащ кръст и звезда като апликация; полуброкатен фелон със златни цветя по зелена тъкан, гарниран със златен газ с пришит по рамената кръст, а също така още 10 ризи – брокатни, полуброкатни и кадифени с жълти, червени и други цветя, обградени със златен газ, със също такъв кръст и звезда.

За облеклото на свещенослужителите също така е имало: 7 подризника от коприна и памучно кадифе (бели, тъмносини, червени), обточени с цветни галуни; 6 разноцветни епитрахила – от златен брокат, от памучно кадифе и полуброкатни, обшити със златни и бели галуни, със също такива кръстове. Освен това, тук е имало 19 двойки поръчи за свещеници от златен брокат, полуброкатни, от кадифе и черно памучно кадифе – за дякони; 10 колана (полуброкатни бели, жълти, виолетови, черни с цветя по тях); 5 набедреника (от златен брокат, полуброкатни, от памучно кадифе със златен газ и галуни); 10 стихара с орари (полуброкатни); 15 покривки (от златен брокат, от червена материя, от черно памучно кадифе и полуброкатни).

Също тук се е намирал шкаф за пазене на различни църковни принадлежности (блюдо за вечерня, чаша и кръст за освещаване на вода, ръсило – всички изделия са посребрени, бронзови венци с финифти и др.). В тенекиена кутия са се пазили кристални съдове за свето миро и елей, сребърни табли за поднасяне на просфори по време на проскомидии. За молебен са се използвали два киевски килима и един турски.

В книжния шкаф са се пазили метрически книги (1825–1838 г.), подвързани в 14 тетрадки, а също така изповедални списъци (1825–1838 г.) в 14 тетрадки. Сред 137 названия на книги се намирали тълкувания на Евангелието, беседи, поучения, проповеди, псалтири, служби, молитви, месецеслови, катехизиси, кратки помагала по четене на Свещеното писание, наставления, поучителни слова, християнски книги за първоначалния превод на Свещеното писание на славянски език и много други.

В църквата се намира дървен иконостас, великолепно украсен с позлатена резба, с такива също ангелски ликове в трите отделения, в които има три Царски врати, четири отворени и една южна. В първия му ред са иконите с изображенията на Спасителя, Богородица, Преображението Господне, Константин и Елена, Покривалото на Богородицата, Александър Невски, Възкресението Господне, Сергий Радонежки, Светителя Митрофан, Светия Спиридон, Рождеството Господне, Великомъченика Георги, Събора на Архистратиг Михаил; по вратите са иконите на Архангелите Михаил, Гавриил, Рафаил и Уриил. Общо взето, на иконостаса са 18 икони.

В горния ред са разположени 24 икони с изображенията на Влизането в Ерусалим, Молението във Въртоград, Обрязването Господне, Богоявлението Господне, Неръкотворния Образ на Спасителя, Усекновението на Главата на Предтеча, апостолите Петър и Павел, Тайната Вечеря, Светата Троица, Влизането на Богородицата в Храм, Въздигането на Честния Кръст, Срещането Господне, Събора на Архангел Гавриил, Съшествието на Светия Дух и четири икони, изобразяващи страстите Христови; в страничните киоти са иконите 40-те мъченици, Обретението на Главата на Предтеча, Тримата Светители, Йоан Богослов, Симеон и Ана. При първите Царски врати и катаметасмите са от малинов адамаск (1), а в страничните олтари при вратите те са от светлосин адамаск (2).

При тези врати са закачени 6 икони, а пред тях в долния ред има 14 сребърни кандила, пък в горния ред пред Тайната Вечеря – 1 кандило и в олтара пред иконите – 5 кандила.

Пред иконостаса са наредени 12 големи бакърени посребрени свещника и в олтарите – още 3. За 24 храмови и празнични икони, подредени на стената към северната и южната страна от иконостаса са разположени 3 дървени тетрапода, украсени с позлатена резба. За четене на Евангелието аналоят е бил покрит с полуброкат по раиран атлаз, а за четене на псалтирите – със свилена тъкан. Първият полилей е за 27 свещи, пък вторият, третият и четвъртият – за 18 свещи всяки от тях.

В църквата има два дървени боядисани клироса. В първия са се пазили книги – 52 наименования, сред които са дяконски служебници на руски език – 2, на молдавски език – 2; Нови Завет на руски език – 1 и на молдавски – 1; часослов – 3; акатистници с Киевски печат в 4 книги – 4; Църковния устав – 1; Поучения с Киевски печат – 2; молебници на руски език – 1; на молдавски – 1; книжици за поминовение на войници, убити на бойното поле – 1, на молдавски – 3; книжици за служба във Великден; минеи – 8; октоикс – 1; Апостол – 1; триоди – 2; требници – 2; служба на Йоан Войник; Ермолай потни; редица на служби, молебени книжици, молебени песнопения и др.

До десния клирос е стояла дървена маса за благословения на питите, покрита с цветно памучно кадифе; кръст дървен за церемонии, хубаво изписан; хоругви от червено сукно, обградено с ресни и пискюл – 1 и с изписани върху платно икони – 5; бакърче на кръстилница; Пореден списък на високотържествени и Викториални дни в рамка под стъкло – 1. В предната част на църквата са разположени три големи икони: Атанасий и Кирила и Антони Печерски; Св. Пророк Илия – и трите в позлатени рамки, а също така 6 малки икони от различен размер. Пред споменатите икони са наредени големи бакърени посребрени свещници и сребърни кандила.

При входа в църквата е била разположена масичка с 4 чаши върху нея: за парите, спечелени от продажбата на свещи, кесийна, за доброволно подаяние и сирашка. Под камбанарията вляво от входа в църквата е имало килерче, в което стоял сандък за свещи, окован с желязо, с вътрешна брава.

В камбанарията е имало 5 камбани: теглото на първата – 61 пуд и 2 фунта (976 кг 800 г), на втората – 5 пуда и 4 фунта, на третата – 2 пуда и 26 фунта, на четвъртата – 1 пуд и 25 фунта, на петата – 29 фунта (2 кг 600 г).

Описът съдържа 328 наименования на църковните принадлежности и имущество, като общият им брой е 626 единици. Сред тях са 61 икони, 79 позлатени и посребрени предмети (гробници, кръстове, чаши, лъжици, свещници и др.), 223 книги – от Евангелието до Правилата за продажба на свещи, скъпоструващи одеяния за свещенослужители и др.

Тези сведения от описа впечатляват дори съвременния читател. По красотата и величието си съборът в Болград не е имал равни на себе си и не само в Бесарабската област, а и в цяла Южна Русия.

В началото на септември 1838 г. управителят на българските колонии в Бесарабия М. Бутков изпратил покана на архиепископ Кишиневски и Хотински Димитрий с молба да освети току-що изградения храм Божи. В своя отговор от 22 септември владиката съобщил за своята готовност да задоволи убедителната молба на цялото българско общество.

Главният попечител на българските преселници, председателят на Попечителния комитет за чуждестранни преселници в южните краища на Русия генерал Иван Никитич Инзов, под чието ръководство руските архитекти и инженери заедно с българските работници издигнали този великолепен храм, живо се е интересувал от процеса на подготовката към неговото тържествено освещаване. Изпълнявайки неговите указания, М. Бутков предварително изпратил съобщения във всичките поселения на Бесарабското българско въдворения, където е бил посочен денят на освещаването на църквата. Известия за предстоящото събитие са били изпратени също така и на длъжностни чиновници от съседните градове. В гореспоменатия рапорт се е запазила приписка; направена с ръката на архиепископ Димитрий, със следното съдържание: «19 октомври 1838 г. Посочената тук църква на Преображението е осветена от мене на 15 октомври, а страничните й олтари – на Йоан Предтеча на 17 октомври и Михаиловския – на 18 октомври. Д. А. К. и X.» 4.

Това тържество се е състояло при огромно стечение на болградското население и многочислени групи на богомолци от всички 82 български колонии в Бесарабия, голяма свита от високопоставени сановници, почетни гости от Кишинев, Измаил и Рени, при участието на И. Н. Инзов и в присъствие на знаменития арменски архиепископ, по-късно патриарх Нерсес. Празнуването по този повод, с почерпване и игри, толкова любими от българите, траяло четири дена.

След 100 години, през 1938 г., българският професор К. Иванов писал за това събитие: «Много други преселници бе приела Русия в Бесарабия и в Южна Русия – немци, французи, гърци, арменци и т. н. На много от тях са били дадени и повече блага, отколкото на българите. Обаче само българите са усетнали движение на душата да изразят голяма благодарност по отношението към Русия. И с това те са доказали, че чувството за благодарност, най-хубавото качество на човешката душа, те притежават в най-висока степен».

На 15 октомври 2008 г. се навършиха 170 години от деня на освещаването на Свято-Преображенския събор в гр. Болград (сега Одеска област, Украйна). На това събитие, важно за историята и културата на българския народ и неговата най-голяма общност извън пределите на България, бе посветена проведената на 22–25 октомври 2008 г. в бившия център на българското въдворения в Бесарабия гр. Болград Международна научна конференция, на която учени и специалисти от България, Украйна и Молдова изнесоха интересни доклади и съобщения, посветени на този забележителен юбилей.

Преображенският събор в Болград и Болградската гимназия, открита двадесетина години по-късно по инициатива и със средства на българските преселници, в миналото са имали огромно значение не само за бесарабските българи, но и за целия български народ, те изиграли изключително важна роля в културното му развитие.

Като е искал да изрази своята признателност на руския народ за освобождаването си от османско иго (1878 г.), българският народ през 1904–1912 г. издигнал в центъра на своята столица, г. София, величествен храм-паметник «Александър Невски», изграден по проект също така на руските архитекти А. Н. Смирнов и А. А. Яковлев, съвместно с българските архитекти П. Момчилов и И. Миланов.

Да пожелаем на тези храмове Божии още много десетилетия да дават подслон на духовно укрепващите българи както в метрополията, така и в Южна Бесарабия.

Оставить комментарий

Прогноз погоды

Последние комментарии

Все содержание сайта www.obozrenie-plus.com охраняется авторским правом, как произведение, созданное коллективным творческим трудом в соответствии с законодательством Украины об авторском праве и смежных правах. Допускается копирование, опубликование или иное использование в коммерческих целях материалов, загруженных с сайта www.obozrenie-plus.com, при условии ссылки (для интернет-изданий - гиперссылки) на www.obozrenie-plus.com

Сервис Поиска попутчиков всегда поможет найти подходящего попутчика с учетом Ваших пожеланий.

Войти